Вземи си каквото ти трябва...
Вземам празнотата,
примесена със тишината.
Връщам смисъла,
подправен с красотата.
Дай ми мъките,
в тях забъркана е и тъгата.
Ето ти надеждите,
само вяра там царува.
Изхвърли това страдание,
във коша при лъжите.
Вземи пакет от чувства,
във комплект със радостта.
Не предлагам аз нещастие,
породило нощите безсънни.
Имам само щастие,
зараждащо вълнуващите дни.
Смилам минало на прах,
не оставям нито зърно страх.
Жар във пепелта поставям
и огън мигом аз разпалвам.
Убивам болката,
забрави я.
Съживявам любовта,
открий я.
© Йорданка Янчова Todos los derechos reservados