Нещо у мен боде очите ти

Усещам как около мене трудно дишаш

Нищо у мен не намираш за истинско

И виждаш моите мъгли на ярка светлина

Очите ти са стъклени

и в тях се отразява твоя свят свещен

Където моите ръце докосват пътя ти

Но ти не виждаш мен...

И нищо в мен не може да се види

Аз знам че се страхуваш от тази слепота

Знам че е така Дано да е така

Нещо у мен пари ръцете ти

Нещо у мен винаги ще бъда тайна за душата ти

Слепец си ти за мойте цветни сънища

Не ме поглеждай пак със пустота

Ще ослепиш и тъмнината си...

Последната която те обича

Аз бях дотук

Вземи си тъмнината!