7 mar 2007, 19:13

X X L 

  Poesía
1141 0 21

Дванайсет мина, тихо стана.
Заспа градчето, само е нощта.
Във тъмна стая, сам самичка,
екрана гледаше жена.


Преплетени са там телата,
без свян показващи играта.
И „ох”, и „ах” фалшиви стенат,
разлитайки се в тишината.


Менят се пози и актьори,
картината обаче е една.
За обич никой не говори,
роботна, пошла голота.


Въздъхна тихичко жената.
Изтри сълзите от очи.
Пари изкарала добри бе.
Оттатък пиян мъжът и спи.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??