И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи,
полюшват светли капчици лозите.
И чак до болка някак сáмо липсваш ти,
ликът ти в невидѝми струйки скрит е.
А аз надявам делнично доспехите,
от този дъжд дори стихът простина.
Измислици дъждовни тихо взеха те,
дъждовна моя... Светла половина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse