Една луна, завързана с конец
във ъгъла на празната ми стая,
се люшка уморено - жълт венец,
със който тишината си играе.
Една сълза, родена от тъга,
попива бързо в сухите ми длани.
Опасна като волтова дъга
не може с мен до края да остане.
И обич със неясен силует -
неразрешима, светеща дилема -
танцува със изящен пирует,
но аз не съм готова да я взема.