На Емо
Излязох някак от живота
и отстрани го наблюдавам.
Не ме вълнува нито нота
от шарената му гълчава.
И сякаш съм актьор на сцена,
а пък се гледам от салона.
Не, не играя вдъхновено,
ни ролята ми е коронна.
Замислено анализирам...
След нощите се влачат дните.
Не съм ни жива - ни умирам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse