На Емо

Спомените ме наказват.

Плуват в моите небета.

В сънищата ми залязват

и възкръсват силуети:

ти и аз.И друго нищо.

Тихо времето заспива.

Спомените са огнище:

с теб отново сме щастливи.

Нежността ни се подрежда

в светли дни и страстни нощи...

Във очите ти поглеждам,

искам още, още, още

луда обич да ми даваш,

до зори да те целувам,

дръзко да ме покоряваш,

без да спя да те сънувам.

...............................................

Днес, уви съм се смалила

като снежна топка в шепи.

В спомените търся сила,

само името ти шепна...