На Емо
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш
до дървото с красивите вейки,
дето крихме с теб толкова страсти,
до любимата тайнствена пейка –
сляп свидетел на нашето щастие.
Тихо чакаш. Докрай. Упорито.
С поглед всичко ми казваш – без думи.
И по-близо са някак звездите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse