На Емо
Безмълвно е във къщи. Вее студ.
А въздухът е някак по-различен.
Луната нощем с погледа на луд
показва пръст, познато неприличен.
И уж съм жива, уж съм в полусън,
а все сънувам, че си пак до мене.
Безумно вие вятърът отвън,
дървета махат с клони изранени.
Река ме влачи - кален, чер порой.
Без цел се блъскам диво, без посока
и търся малък жест прощален твой,
но ме пресреща пустота жестока.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados