23 jun 2024, 17:32

Ягодово пълнолуние 

  Poesía » Filosófica
178 2 4

ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ

 

У мене диви бесове не виха,

страхът – да ме надвие, не успя.

Не знаеш сутрин колко ми е тихо,

щом литне ми нанейде си сънят.

 

Щурчета с трели, с тонове фалшиви

досвирват блудкав и забравен блус.

Мъглите хвърлят мръсните си гриви

над моя – още сънен, автобус.

 

А минувачът, който кротко първи

отбива се в отсрещното бистро,

усеща, че светът е все тъй стръвен

за глътка обич, ласка и добро.

 

И аз – макар и да не го познавам,

посрещам го любов – и с – Добър ден!

Не се облага още с кръвен данък

човешкото, останало у мен.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??