ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба,
и тихичко ми каза: – Яж, момче! –
погледна ме с необяснима горест,
отчупи ми от хлебеца парче
и сдъвках го край сивия прозорец,
една такава – дребничка наглед,
със снопчето косици от коприна,
дори не ѝ поиска и билет! – ...