В шифонената плътност на небето
пришити са яйца на Фаберже.
Разделя поетеси от поети,
не само на жени или мъже.
Избира ти от стадото Пегаси
един вълшебен своенравен кон.
Дочуваш от навалицата: "Как си?",
а всъщност е било екстазен стон.
...А приказната вечер те приспива,
тъй както върху стола си седиш.
Чертаеш по тетрадката си криви
и мълком чакаш падащи звезди.
...И нижат се на листа чудни букви,
по-нежни от копринено въже.
Потапяш се в съня и тихо хукваш
под златните звезди на Фаберже...
© Елия Todos los derechos reservados