Яркия нов ден
Слънцето изгря в прозореца ми
и аз не виждам нищо,само него.
Сякаш празен се лута погледа ми
през светлината,която се влива в мене.
Прекалено е красиво,сякаш нереално,
но няма утре - само днес.
Слънцето в прозореца - моето огледало,
в което виждам образи и смях
надничащи зад моето рамо.
И без да мисля за изгарящия страх,
че краят може да е във самото му начало,
пропуснах яркия нов ден и спрях...
...пред прозореца,пред блестящото ми огледало,
където завладяващ поглед взираше се в мен...
И аз вървях към него,към самото му начало
-на мигът облян от свтлината на започващия ден.
10.03.06г.
© Рени Радева Todos los derechos reservados