15 may 2021, 20:03

Звезда 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre, Otra
710 0 0

Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една.

 

Синият простор е
тъмен, дълъг, безконечен.
Ни трепет на мигаща звезда,
ни шум от крехък ропот
на танцуваща във въздуха нощна
светлина за миг се чуват с лекота.

 

Играе весело и тихо нещо прелестно с душа.
Замръзва неговата яркост
и след миг със силата на изкряща топлина,
събужда се отново
и на дълъг път към прелестта
върви и озарява със своите стъпки
избледнялата блещукаща дъга.

© Велла Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??