korsar (Мимо Николов)
526 155
17 abr 2009, 11:45

Ярост 

  Poesía
531 0 3

 

              ЯРОСТ

 

Перонът пуст пред мен чернее,

на пейката е сгушена жена.

Под бръчките усмивка грее -

косата ú се къпе в светлина.

 

И взира се в слизащите хора.

Да спре в мене поглед не посмя.

Търси във спомените си опора -

очаква мъж, пред старец онемя.

 

Останахме си двама непознати -

безвремието зад ъгъла заплака.

Назад писмата с болка ги запратих.

 

... Надеждата потъна в мрака.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!Весели празници!
  • Харесах!
    Няма надежда да върнем времето назад.
    Поздравления за въздействащия стих!
  • Тази "Ярост" ми прилича повече на болка.
Propuestas
: ??:??