18 jun 2004, 16:24
Ярост - Примирение
Кули от мечти строя -
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.
Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.
Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.
Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.
Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.
Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.
Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.
Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?
Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.
Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.
Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.
Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.
Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.
Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.
Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.
Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?
Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.
© Анонимка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесаха ми почти всичките ти стихотворения,и наистина успяха да ме докоснат
ще се радвам ако прочетеш и моите и дадеш коментар -
... и през огън и през лед
...свърши този мой куплет -
много е силно и искрено, ужасно е да затваряш любовта в "тъмна гробница", не знам има ли измъкване изобщо от това. сиво е, празно е, бездушно е...и тъжно
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
