На... homo sapiens
Ние сме разумни същества,
тъй като се трудим, ядем хляб и се смеем.
Така е, дами и господа, нали?
Поне така беше (ще кажат някои)...
Ядяхме хляб, за да можем да работим.
Работихме – за да има какво да ядем.
Ядяхме по всяко време на денонощието –
със или без да искаме.
Ушите ни приятно плющяха от това,
че има какво да ядем...
И ние ядяхме хляба задъхани –
от страх някой да не ни го отнеме.
Ядяхме го, за да живеем,
за да имаме (повече) сили.
Ядяхме, за да можем някой слънчев ден
да убиваме: поединично, масово, резултатно!
Ядяхме всички – конвейер беше това,
не просто някакъв детски каприз...
Ядяхме, за да не ни изядат,
а (вече) нямаше кой да ни изяде!
Изпоизядохме се един друг
и пак... останахме гладни!!!
1991 г. гр. Варна
© Гюрхан Todos los derechos reservados