Maystora (Калоян Стоянов)
16 3
23 may 2017, 13:59

Ясна звезда 

  Poesía » De amor
2153 1 5

Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
 

Някак чудно висна в тъмнината
и грейна с мека светлина,
и сякаш търсеше тя на земята
да разкаже нейде своята тъга.
 

Гледах я и когато проговори,
почувствах думите ѝ, с добрина обвити,
не разбрах как тя душата ми отвори
и стопли мислите ми, с лед покрити.

 

Взорът ѝ, тъй синкав и студен,
запалваше съзнанието ми раздробено
и улавяше сърцето ми във плен
от толкоз грижи и тъга сломено.

 

С усмивка караше ме да забравя
за всеки облак и дъждовен ден,
със чуден жест и поглед сведен
в миг тя връщаше искрата в мен.
 

Усещах как в сърцето ми се впила
хватката на чувства, от векове заспали.
И разгаряха се те със страшна сила
от пожара, който в мене тя запали.
 

Но както всички светлини в небето               
и таз звезда бе толкова далечна.
Днес я виждах грейнала в полето,
а утре - скрита пак в мъглата вечна.
 

Или шепотът ми не достигаше до нея,
или аз не чувах нежния ѝ вик...
Как исках сънищата ни в едно да слея,
дори и само за единствен миг.

 

Губех я във мрака и бавно осъзнавах
как от страх, тъй жалък и циничен,
със всеки ден аз по-далеч оставах
от трепета ѝ тайнствен и мистичен.

 

Дойде жарък ден - изчезна тя в морето
и остана само споменът за тази красота.
Продължавах дълго да се взирам в небето,
но остана в мен да тлее парещата самота.
 

Не знам какво бе таз мечта за мен.
Ярък плам или дълбока рана...
Но ето че сърцето ми държи в плен
една звезда, позната като Яна.
 

Калоян Стоянов
юни 2016

© Калоян Стоянов Todos los derechos reservados

"Ясна звезда" е първото стихотворение, което започнах да пиша с нагласата, че наистина може да излезе нещо от него. Когато емоцията се срещне със спокойна среда, вдъхновението като че ли само се появява :)

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??