21 abr 2012, 17:58

Южна 

  Poesía » De amor
721 0 14

Нося калдъръмено докосване –

път накъсан в стихнала тревога…

И когато жадните въпроси

ме събуждат в утро босоного,

 

тръпна като вятърно наричане

( южен е светът ми на разсъмване),

затова все южно те обичам,

без да пазя спомени за връщане…

 

Не живея мера според мера,

тежки са ми старите тревоги…

Днес раздавам купеното вчера,

а за утре да пестя, не мога…

 

Търся теменужено събуждане –

нощ стаена в две горещи длани…

Ти до лудост още си ми нужен,

тебе чувам в плачещи камбани.

 

И те пазя като дар от Бога

( как любов такава да забравя)…

Даже и да искам, знам, не мога,

южната си обич да оставя…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??