Какво ми остана от моя Бургас:
няколко миди, черупки и пясък,
трудно преглътната самота,
душа - разплетено водорасло.
Какво ми остана: сол и море,
и неспокойни, плачещи гларуси,
много въпроси ,,защо”, ,,накъде”,
пътища, с трудност белязани.
Не се забравя южното море,
то помни много срещи и разлъки,
тревожно като мъжкото сърце,
разбито не веднъж, а много пъти. ...