Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи
ще нижат нещо неизбежно в мрака –
едната в мен ще те разлюби,
а другата до утре ще те чака...
и всички дни от следващите зими
ще стихват до безумен отпечатък,
в косите ти навярно други
ще впиват длани без остатък... ...