ЮЛСКА СРЕЩА

В АКРОСТИХ

Аморално ли е толкоз

бързащ, запъхтян, горещ,

в делничната обиколка

гадже бившо ако спреш,

даже и да сещаш болка?

Ех, добротo старо време

жал в душата ще роди!

Зер една ли тръпка дреме

и един ли спомен бди?

— Йовчо, що си ти препатил?

Как си в служба изкласил? —

лъхва те парфюм познат и

милваш с поглед тез коси.

Неизказаната нежност

озaрява с таен чар,

пълна с упрек не, с надежда,

радocт и усмивка в дар.

Страст потулена избива —

трудно ще я задържиш —

уж забравена, но жива.

Фройд че прав е, ще решиш.

Хорски поглед пренебрегнал,

целомъдрие проклел,

чудиш се защо си стегнат,

шепнеш ти, език oплел.

Ще си тръгне тя, и ето —

ъгъл скри това лице.

Юли вън е, под небето.

Януари — на сърце.