Два погледа във бъдещето гледат,
едно за друго бият две сърца,
безброй искрици нежност светят,
във две сияещи лица.
Усмивката й е за него само,
прегръдката му, само тя дели,
поемат двама рамо до рамо,
и сливат с обич своите съдби.
Тя ако плаче, той ще я целуне,
Той ако страда, с него ще тъжи,
и всяко утро с обич ще осъмва,
и ще се срещат техните очи.
Ще бъде техен, всеки слънчев юли,
да си припомнят клетви и мълви,
дори след дъждове и бури,
да шепнат пак обичам те, обичай ме и ти.
© Ивета Todos los derechos reservados