22 dic 2013, 23:41

Юлски дъждове 

  Poesía
1103 0 10

 

От паницата се вие пара. И пада в нея

дъждът на лятото - топъл и безщумен.

Между двете тухли огънят си пее

тиха песничка без думи.

 

Седя с овчарите пред тяхната колиба.

Изпод пристанищата на душата

проблясват спомените като риби,

събудени от придошлия вятър.

 

Аз отново съм си тук. Дъждът в листата шушне.

Блести в позлата утрото на юли

и като змия се вие пушек.

Полегнали са. 

На тревите крепостните кули.

 

Аз отново съм си тук. Някъде тракат мотори.

И бастуни на баби с подути колèне.

И куфарчето пълно с умора

си нося винаги с мене.

 

Как искам да пътувам без багажи.

Младостта безспир да ме зове.

Да усещам как във мен се раждат

пречистените юлски дъждове.

 

 

© Димитър Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??