Решил един юнак,
в пристъп луд на сила.
Да сложи мечка в сак,
ка'т дар за свойта мила.
На пътя горски, стръмен,
открил той мечата следа.
Насред букака тъмен
съзрял той мечката сама.
"Идвам теб да взема,
недей ми бягай пак!
Бързо да решим проблема,
рипнѝ във този сак!"
А мечката космата-
подскок, от крак - на крак.
Раззинала устата
и: " ЛАП" тя тоз юнак.
Сред буките сами,
на горската пътечка
останал сака да лежи
и ни юнак и нито мечка.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados