Вятърът над кораба протягаше извивка,
люшкаше болезнено мечтите на моряка,
спираше във питане за „да”, но не поискал,
легнал той в чувалите - разпускаше веслата.
А Слънцето напичаше във паднала корида,
под сянката на трюмовете като плъх се шмугна,
душата му, ръждясалата кат скъсана калига*,
напомни му, че бил е нявга прост, но весел юнга.
Играл е под слънчасалите палми с топла жар,
крадял е и пъстърва от богатите черкези,
подпалвал е в конюшните от нищото пожар,
и бягал е усмихнато - оплезен.