Нощ прохладна и зелена,
синьотръпна, спотаена...
Зрее младата луна -
недолюбена жена,
вятър приказки шепти
в ароматните липи...
А изящната бреза
с милион листа-сърца,
грациозно се навежда
и в росата се оглежда...
Нощ притихнала, вълшебна,
нощ магично съвършена...
Птича песен я разкъсва -
ето го денят, възкръсва.
© Елена Todos los derechos reservados