Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец…
Да зашиеш всичките рани. Недей…
Видях в ръцете ти ледени ножици…
А в жегата слънцето грее ли, грее…
Раздери го нацяло и нека тече си…
Сърцето сега е ненужно във мене…
С болка е свикнало, не и на вечност.
Страх ме е вече само от времето… ...