Кой ми подаде юздите на времето, вечно да бързам в усойните степи? Сякаш кракът ми се срасна със стремето. Сякаш са в заем копитата взети... Мога дори да усетя упорството. Вятър ме дърпа и все на обратно. Търся логичното, скрито във простото. В края на нищото бях многократно. Често се уча да сменям посоките. (стига да мога да видя отбивката). Трайно оставям следите си в локвите.
Ели, отново твориш шедьоври без да слизаш от коня...
Сериозно - отново страхотен стих, много му се израдвах!!!
Казваш с такава лекота уж обикновени неща, а те, тези неща вълнуват страшно много хора... Значима си!!!
Поздравления, миличко!!!
Прегръдки!
И - БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
В края на нищото
бях многократно...
И аз, и аз, и аз... Четеш ме, просто ме четеш отвътре. Явно усещаме света по сходен начин. Но пишем различно. Уверявам те, Бог те е дарил с много ярък талант да обличаш емоцията в думи. Въздействаш ми невероятно силно, Ели. Просто понякога ме оставяш без дъх...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Ти СИ!