9 may 2007, 10:49

За 12"В" 

  Poesía
840 0 8
Звънецът бие,
но за последен път.
Как тъжно е, нали?
И този ден тъй слънчев е,
но мрачно е в нашите души.

Сълзите капят, но ние мъчим се
усмивката да си стои.
Гледа ни тъй мило класната
и гали нашите глави.

Разделяме се, но не завинаги
и всеки тръгва сам по своя път,
а догодина, когато видим се,
ще разказваме кой как покорил е върхът.

Затова не казваме сбогом,
а само довиждане
и поемаме смело напред.
Денят само наш е, затова ни завиждайте
и ни пожелайте УСПЕХ!!!

© Жени Банева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??