9 may 2007, 10:49
За 12"В"
Звънецът бие,
но за последен път.
Как тъжно е, нали?
И този ден тъй слънчев е,
но мрачно е в нашите души.
Сълзите капят, но ние мъчим се
усмивката да си стои.
Гледа ни тъй мило класната
и гали нашите глави.
Разделяме се, но не завинаги
и всеки тръгва сам по своя път,
а догодина, когато видим се, ...
но за последен път.
Как тъжно е, нали?
И този ден тъй слънчев е,
но мрачно е в нашите души.
Сълзите капят, но ние мъчим се
усмивката да си стои.
Гледа ни тъй мило класната
и гали нашите глави.
Разделяме се, но не завинаги
и всеки тръгва сам по своя път,
а догодина, когато видим се, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Жени Банева Todos los derechos reservados
Propuestas
-
-
Tengo en mi espalda un lunar, está bien escondido. Si tú lo quieres venir a buscar, tengo otro alred...
-
Es muy difícil de ser diferente. Estoy solita solo con pluma y mi mente. Estoy sentado aqui ......
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
