"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова
Осъмвам по кожа. И тя ме боли.
А денем болят ме единствено костите.
Атлас умори се и в мен се всели –
до гуша дойде му Земята. И троскотът.
До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял – ...