2 sept 2007, 18:07

За баща ми 

  Poesía
2472 0 18
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.

Чудесен, ироничен, малко краен
разказваше ми хиляди неща
и връщаше ме в спомените детски,
в протритите боички на дъга ...

Да знаеш, че сега ти пращам поздрав -
усмихнат, слънчев и голям!
И знам, че скрит зад някой облак пухкав
не си самотен, но без мен си сам.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??