За билки

В градините на младостта,

там където вятър скита

и на цветовете сладостта

ме опива до насита.

Стоях със бира във ръка,

на пейката прогнила, стара,

а от нейде любовта

събираше пари с китара.

Там танцуваше и ти,

спомен мой от чудно лято,

виждах твоите очи

и целувах тялото богато.

Че беше с всичко надарена

и сияйна твоята осанка,

любовта ни споделена,

полегнала си бе на сянка.

Тук под същото дърво

други двама се целуват

и усмихва им се то,

и през времената плува.

Листи нежно се докосват

и си шепнат тихом скрито,

на небе звезди се просват,

от любов – небе извито.

И подухва вечерта

в мойта празна бирена бутилка,

спя във меката трева

и сънувам, че събирам билки.

botyo