За Ботев
Да славим името ти гръмко
не е достатъчно, войводо!
Четем словата твои звънки,
с които будил си народа.
Фанфари, речи и куплети
за Ботевия страшен път...
Къде са твоите завети,
в чии сърца сега туптят!
Днес няма луда саможертва;
дилемата: любов-омраза;
не се кълнем със твойта клетва
и ето ни сега - наказани...
Градим си „златната среда",
убиваме един след друг поети,
а после - паметник до небеса
и гордо рецитирани памфлети...
Глупаци самовлюбени сме ние,
за прошка, поете, те молим!
Врага не можем да надвием,
със себе си още се борим.© Елена Todos los derechos reservados