Боли, когато някой си отива
и искаш времето да спреш.
Болката е толкова горчива,
че искаш с него да умреш.
Да гледаш как угасва бавно,
а толкоз силен беше той.
Прекланям се пред теб, Лоизо,
аз винаги те чувствах свой.
Днес казваме "Благодаря ти"
за твоята подадена ръка.
За нас човек със главно "Ч" си,
не ще забравим помощта.
Ти знаеш, че на теб дължим
и дом, и щастие, и пари.
Сърдечно днес благодарим,
в сърцата вечен остани.
Прости неволните ни грешки.
Прости за лудите глави.
Ти знаеш, че не беше често.
Човешко е да се греши.
Ще те запомним винаги сериозен,
с висока, гордо вдигната глава
и днес от все сърце те молим, Боже,
вземи го... заведи го у ДОМА!
© Таня Илиева Todos los derechos reservados