За чуждите по-малко ни боли

Искаме да бъдем непознати,

не вярваме на другите съвсем.

Пазим ги от раните сърцата,

наши са, не щем да ги дадем.

Забравяме, че те ни правят хора,

по пътя им, че трябва да вървим

и че когато стигне ни умора,

трябва да сме смели, да търпим.

Забравяме, че те ни правят силни

когато ни предава същността,

защото вярваме в зловещи филми -

за грозотата, не за верността.

Решили сме да бъдем предвидливи,

защото сме разбрали, във света

все някога, че всичко си отива

и след "всичкото" остава... празнота.

Защо си мислите, че сме такива,

защото сме самотници, дали?!

Избрали сме да бъдем предпазливи -

за чуждите по-малко ни боли!