.................................
за цял един живот
предреченото
в храма коленичи - дими - мигът
в ръцете му дими
и напевът му
пътищата ни нарича
по волята му -
гледаме със слепите очи
как корените ни
не могат
да ни разпознаят
мълчи Духът
над нас мълчи
а ние - да мълчим - не знаем
все питаме - кое е за добро
и се надяваме на обещанията
на доброто забравяйки да вярваме
че можем повече защото в пепелта -
единствено от пепелта -
лицата на душите ни чернеят
и буквите ни и пръстта
и нотите ни на катран миришат
в казаните на дяволската суета
челата ни със бяло ще надпишат
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados