За да оцелея
Храня се с теб и с безкрайните думи,
жигосани в теб, като слънце във ден.
Стена кислородна стои помежду ни,
прояжда гръдта ти, прояжда и мен.
От теб черпя мъдрост, а щом съм унила,
проплаквам със теб или бурно се смея.
Храня се с теб, вземам вяра и сила.
Стой до мен, книго, за да оцелея!
© Владислава Генова Todos los derechos reservados