Ти молеше с очи дълбоки
да не тръгна
и в тях удави хиляди слънца,
но аз си тръгнах
без да се обърна –
дори да исках,
нямах сили за това.
Ръката ми остана тъй
студена,
студен остана и пламъкът
в нощта.
Отдавна нямаше сърце ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.