Не отраснах в град помпозен, голям,
а в простичко село с име на хан,
нямахме там междублокови пространства,
а блокове с царевица и сърдечни познанства.
И река си имахме за селски разкош,
не вършехме задачите през куп и за грош,
копаехме лете нивата крайречна
и сладко похапвахме царевица млечна.
Нямахме на село плейстейшън, интернет
и не будувахме пред компютър от два до пет,
играехме си игрите в гори и усои
и с раните по коленете бяхме герои. ...