Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост,
след дълъг път, щастливи да пристигнем.
И всичко бе потънало във сладост –
в идилията цветна да надникнем.
Градините окичени, красиви,
дръвчета плодни – клони разпрострели,
а ние до безкрай нетърпеливи
играехме със агънцата бели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse