Jorge (Георги)
10 15
26 dic 2006, 14:30

За Доби 

  Poesía
947 0 3

 Не бих живял без теб, без теб, мой сън, загубил се сред капчици на утринна роса.  Не бих си и помислил аз какво  ще бъде без твоята обсебваща снага. За миг  или  дори за цяла  вечност, е  невъжможно това  според законите на любовта...  С какви  окови,  с каква съдба ще задължиш сърцето си сега. Не бе ли то намерило свой дом сред люляци  и мирис на липа в  градината, посята от моята душа.  Желая те каво  виновен съм за това, или не вярваш ти на моите  слова?  Не бих и доживял началото или пък края,  без твоята уста, жадувща за красота.  За нея аз ще ти даря   с червило с цвят по ален от кръвта,  за да рисува онази красота  в едно със мойте усни във ноща... Обичам  те и те желая, както никой друг сега...

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И това е хубаво
  • благодаря , но не успявам да го подредя както аз искам...аз сам го писал като стих...
  • Наистина е много нежно и звучи искрено, но не е стих.
    Поне аз така го виждам. Поздрави.
Propuestas
: ??:??