Сълзите ги пролях за "Добър ден",
а после плувах в океан безводен.
Пропадах. И възкръсвах, прероден.
В оазис див, но благороден...
Огледах се за някой по брега,
но никой няма там в тази жега.
Заплаках. Както плаках досега...
И свих се в дъното на белега.
Бях сам, в непрогледна тъмнина.
От близки хора бях предаден.
Опипвах аз душевната грапавина.
Потънал в коварство и ограбен. ...