Разнищих си душата, разпилях я в мисли,
разтворих я във вакуума от безтегловни пространства –
за да я принудя да заплаче, и да си каже всичко…
Тогава, когато от небето се сипе порой.
Да я поръся със звезден прах –
цяла в позлата, и в отплата тя да продължи
своя живот, вътре в мен.
Да я фокусирам – във фокуса на суетата,
да я зазидам – в сянката на чешма…
Да я нарисувам – с цветове от дъгата.
Да я съжалявам, тогава, когато
притихнала в мрака, тихо мърмори за ...