15 dic 2024, 0:51

За два ръждиви гроша, само два 

  Poesía
179 2 4
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три,
умирах и се раждах – не броя ги,
конопената риза се протри,
от удари, камшици и тояги.
Превърнах в думи целия си свят,
целунах (кой брои ги колко) жаби.
Принцеси не понасям – те са слаби,
а принцове? На грахчета да спят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??