За две ръце
 

Живял ли си на залеза на лятото
когато сенокоса е изплел рогозка
от жътвени стебла и от отсятото
на хора, пътища и мечти опоскани!? 

Само корени дълбоко от бездънното
още носят живи сокове и сила,
да преминеш леко и през тъмното
след залезното лято, и да бъдеш жива!

В смълчаните дъждове на есен
да си събрал в твоя свят - нектар
от жълти и дъхавите дюли
в зрялостта на твоя свят олтар!

И да сънуваш в белите си сънища
завръщане към полета на птиците,
да спреш до една любов танцувала,
която топло е останала в зениците, 

посята от лятото и светулките
и гласът на душата ти влюбена
пригласяна от щурците с цигулките
останала в есента - топла не изгубена!

И тогава можеш, без вълнуващо море
да стоплиш чай и да  омилееш
от любовта и меки шарени листа - 
за две ръцете с които нощите да слееш!