С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов
и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.
И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.
Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.
А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист,
защото върна моето вдъхновение само с погледа си чист.
Пиша, за да ти благодаря, че излекува старите ми рани
с хилядите ти целувки разпиляни.
Пиша ти, за да призная колко те обичам,
макар не винаги да го изричам.
И дори животът да те мачка, до тебе ще стои една глупачка,
която е готова с все сърце душата си да ти даде.
А за финал ще те целуна с усмивка, защото върна радостта
на една изгубена страхливка, бягаща от любовта.
© Станислава Йорданова Todos los derechos reservados