3 dic 2018, 8:41

За хляба 

  Poesía » Civil
658 0 1
Внезапни ветрове ме залюляха
във пътя ми към края на живота.
Безкрайни грижи с мъки ме поляха
и аз загубих всякаква охота
да се сражавам в земните окопи...
На всяка крачка срещам аз преграда.
Но вързани от мен- след жътва- снопи
са ми и най- голямата награда.
За тях очаквам по- доброто време
да овършея зърното без врява.
И смляното брашно да си поеме
по пътя до изпичане на хляба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??