Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване,
купища тухли и локви бетон.
Тиха младост в безумно спестяване,
за да има за идните дом.
И не е чудно, че боли ни за вещите,
придобити с оскъдни пари.
То когато си тръгнал от нищото,
за най-малкото твое боли. ...