31 jul 2006, 23:09

За животът 

  Poesía
1142 0 3
Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма
и дори крака не можем да помръднем,
когато трохиците надежда са единствена прехрана
а те уж малки,а само с мъка можем да преглътнем.
Дори животът да беше здравословен
всеки един от нас някой ден умира.
И явно е човешко при наличие на истински виновен
всеки сам за себе си виновник да намира.
В джунглата на нашите животи
явно истинската красота трудно се намира
И вместо божествен сок пием си ние нашите компоти
а животът ни...нека той бавно си умира
Болката да спрем сме безсилни
раната дълбока стъклен саркофаг покрива
Вярно е-найстина ни прави по-силни
единствено туй,що не ни убива.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Първо-много благодаря за отзивите!Второ- сега съм на 18,но това е писано когато бях на 16.Реших,че може би ще ви заинтригува.Написах го иначе уж на шега и то по време на час!
  • Много, много хубаво!Ако наистина си само на 18 години,евалла!
  • Браво много е хубаво!!Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??